4 СТЪПКИ КЪМ ЛЮБОВТА

Жените често се натъкват на този „проблем“ – имат много любов за даване, а сякаш няма кой да я приеме. Сигурно си чувал „задушаваш ме с твоята любов и внимание“, „остави ме да дишам свободно“ и пр. обратната връзка подавана от мъжете към жените, и от децата към майките. Нека да вникнем малко по-надълбоко в темата за Любовта. 

Ние имаме тази изконна нужда – да даваме и да получаваме любов. Но как да се случва този обмен така, че да е балансирано и да се чувстваме приети вместо отхвърлени?

Нека да разгледаме следващите четири стъпки към Любовта, което ще отговори в голяма степен на поставения по-горе въпрос:

  1. Багаж.
    Може би няма човек, който да не е (в някаква степен) затворен за любовта. Всеки един от нас има солидни причини за тази затвореност и нейните корени са многолики:
    а) идват от минали животи,
    б) унаследяват се от родословното дърво,
    в) генерират се във вътреутробния живот (бебето се идентифицира с преживяванията на майката – страхове, емоции, напрежение),
    г) създават се и във възрастта 0-6 г., когато малкото човече е беззащитно и попива всичко безпрекословно,
    д) сляпа лоялност (Пример: „Сега ще съм затворен и тъжен като мама/татко/баба, за да я подкрепя, за да й покажа че я обичам, за да се чувствам принадлежащ“.)

И други елементи има, но ще спра до тук.

Така, че, дай си сметка за целия този багаж и си направи мир с този факт – не всеки ще е отворен да получи любовта ти, дори и собственото ти дете. Защото то вече носи горе упоменатия „багаж“.

Ще има моменти, в които ти (и другия) ще бъдеш отворен за любовта. Ще има и моменти, когато ще си затворен. Отворено-затворено 😊 Просто така сме устроени. Правилно е да така.
Можеш ли да го приемеш?
Можеш ли да дадеш право и на себе си и на другия да бъдете понякога на „затворено“ за любовта?
Разбираш ли, че „багажът“ е неизбежен?

Какво осъзнаваш точно сега?

N.B. Виновни няма и никой никому не е длъжен. Отговорността е изконно лична, т.е. правиш каквото ти е възможно и позволяваш на другия да бъде и прави това, което на него му е възможно. Твоите чувства, мисли и усещания се случват В ТВОЕТО ТЯЛО и са си твоя работа – не ги прехвърляй на другия.

 

  1. Илюзии за Любов. Често срещано явление е да се вкопчваме в другия поради собствената си несигурност, страхове, очаквания и (често безкрайни) нужди. И погрешно наричаме това „любов“. Бъди честен със себе си. Ако твоят партньор утре спре да прави нещата, които по принцип е правил за теб досега, ще продължиш ли да го обичаш? Ще искаш ли въобще да бъдеш с този човек? Аз знам какви са отговорите. И ти ги знаеш.

Направи си мир с факта, че ние сме тук за да се научим да обичаме. Ето защо личната работа трябва да е също толкова важна част от ежедневието ти както всичко останало.

Какво е лична работа? Време насаме за вглеждане в преживяванията си с цел правилното им разбиране и извличане на мъдрост. За жалост, почти никой не го прави.

Друг начин за лична работа са семинарите за личностно израстване, индивидуални сесии с коуч/ментор/терапевт, телесно ориентирани терапии, изкуствата, както и спортни занимания. Личната работа Е проява на любов към себе си!

Колкото повече „багаж“ отработваш, толкова по-отворен ще бъдеш за любовта и толкова повече любов ще имаш за даване. Знаеш го, нали? 🙂

N.B. Емоционалната болка е ЕСТЕСТВЕНА част от живота. Ако я избягваш то ти избягваш самия живот. Да страдаш от игрите на ума си обаче е нещо, на което можеш да сложиш край. Ето защо болката не е страдание. Това са две съвършено различни неща.

 

  1. Способността да бъдеш чувствителен, свързан. Това е рядко срещана способност – да бъдеш чувствителен за себе си, за средата и за хората в нея. Да си осъзнат какво преминава през теб като усещания, инстинкт, вътрешно знаене, емоция, мисъл, движение на енергията. Да си осъзнат за всичко това, да го интерпретираш правилно и да му придадеш подходящата форма на комуникация

Същевременно да си наблюдателен и чувствителен какво се случва в другия срещу теб, да уважаваш състоянието му и дори да го подкрепиш ако ти е възможно и имаш енергия за това.

Да, висока топка е чувствителността.

Когато способността за чувствителност липсва, или е силно ограничена, обикновено просто се натрисаш на другия с желанията си: „Искам да ти дам любов сега, искам да получа любов сега, обърни ми внимание сега, искам ти да … „ и пр. и пр. Без да си обърнал внимание в какво състояние е човека срещу теб, дали е отворен в този момент за теб, за любовта.

Обезчувствяването е силно свързано с точка 1, с „багажа“.
Прекаленото мислене също води до обезчувствяване.

N.B. Някои твои нужди може би никога няма да бъдат задоволени. Приеми го и порасни 😊

 

  1. Да бъдеш искрен. Защо е толкова трудно?
    Защо казваш „да“ когато отвътре си на „не“?

Защо вдигаш шум за посредствени неща, а същественото избягваш на всяка цена?

Какво ще стане ако изкажеш своята истина такава, каквато е? Ще загубиш ли нещо?

И преди да започнеш да си отговаряш на тези вярвам важни въпроси е МНОГО ВАЖНО да си наясно със следното: ИСТИНАТА е лишена от осъждане, обвиняване и сделки.

Пример: „Аз толкова много неща направих за теб, а ти … Не мога да ти го простя!“. Това не е истина. Това е комбинация от сделка + очаквания + обвинение + прехвърляне на твоята отговорност върху другия.

Друг пример: „Не мога да повярвам колко сляпа съм била! Пълна глупачка! Никога повече няма да ….“. Съжалявам, но и това не е истина. Всъщност си знаела, през цялото време. Но ти беше изгодно да се заблуждаваш. Така, че, истината в случая би звучала като „Очевидно съм имала нужда да се заблуждавам и да играя тази игра. Какво научих за себе си докато участвах в този процес?“.

Трудно е да бъдеш искрен за това, което чувстваш и преживяваш пред себе си, камо ли пред някой друг. Учим се и на това в хода на човешкия си живот тук. Още едно нещо, с което да си направиш мир.

Пробвай да напишеш няколко изречения с твоята истина по отношение на конкретно преживяване, съблюдавайки за следните елементи:
– говориш само от първо лице, т.е. изречението ти започва и завършва с „Аз“
– не обвиняваш себе си, не обвиняваш другия/другите
– без изисквания към себе си и към другия
– без негативни умозаключения от сорта на „повече никога няма да се доверя …“

Ако си направиш това упражнение ще видиш колко различна може да бъде истината от първоначалните ти представи.

N.B. Направи си услуга, излез от рамката „какво ще спечеля – какво ще изгубя“. Това е възможно най-парцаливия тип мислене. Хората, които действително умеят да дават и да получават любов са извън тази рамка. Те умеят да поддържат здравословни граници, но това е различно от играта на „печелещ“ и „губещ“.  Ако си в тази игра ти вече губиш … Себе си.

 

Багаж, илюзии, чувствителност, искреност. Така виждам аз 4-те стъпки към Любовта през призмата на моя жизнен опит и усвоени знания. Надявам се да ти е полезно 😊

Ако искаш да работим заедно, да бъда твой партньор в освобождаването на багаж –  с лекота, и с любов, ми пиши на center@pluggedintolife.com

 

Лукреция
www.pluggedintolife.com

Преоткривай връзката със себе си и със света.
Живей значимо.

 

Comments are closed.