know urself

КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ ДА ПОЗНАВАШ СЕБЕ СИ?

Онзи ден някой, който не знае нищо за Human Design, ме попита с какво се занимавам. Обясних, че преподавам прекрасна система, която може да покаже на хората кои са и да ги въвлече в процес, чрез който наистина могат да познаят себе си. Тогава тя ме попита: „А какъв е смисълът от това?“ Беше въпрос, който рядко ми задават, но все пак предполагам, че има и много други, които се чудят същото нещо. Ето го и моят отговор.

Докато растем от бебешкото си съзнание към началото на осъзнаването си за себе си, откриваме, че сме живи същества, които са отделни от света и хората около нас. Преживяваме живота през призмата на това, което ни се случва и как се чувстваме по отношение на него, кой е около нас и как взаимодействаме в неговата компания. Често се опитваме да решим какво искаме да имаме в живота си.

Нашите идеи за това кои сме са доста неясни, базирани на преживяванията ни и на това, което чуваме от другите. Те се базират на обуславянето, получено от другите и от обществото, в което живеем. 

Има много хора в ‘Ню Ейдж’ средите, които ни обещават голямо просветление и лични облаги, ако поемем по техния път и видим живота през техните очи. В търсене на „нов“ живот много хора отиват при тях и харчат трудно изкараните си пари, за да научат неща, които не им пасват, в опит да открият бърз път към рая, който се рекламира. Опитите им да променят живота си остават без резултат. Нищо от това не се запазва в действителност.

Всичко това е хомогенизирана ‘мъдрост’, която не взима предвид нашата истинска диференцирана уникалност.

Подобни учения и преживявания се превръщат в спомени, а не съвсем новият живот продължава да е тежък.

Това, което обикновено се случва, е че живеем живота като игра на пинбол с мощни сили, които ни запращат от едно преживяване или задънена улица към други. Много пъти се оказваме затънали в житейски модел, превърнал се в навик, отчаяно сме се вкопчили в него, от страх или тревожност, а животът ни в крайна сметка е разочароващ или ограничен. Мечтите ни за интересен живот остават просто мечти, а животът ни се свежда до сценарий, разиграван в главите ни, функционирайки в рамките на материалните отговорности, свързани с поддържането на физическия си живот. Времето минава и често социалният ни кръг се смалява, животът ни става по-ограничен, а енергията ни постепенно става все по-малко, изчерпана в неудовлетворяващи дейности, несъвместими партньорства и разочароваща работа. Разговорите ни с другите се превръщат в клюки и оплаквания или са пълни с банални клишета и фантастични мечти за онова, което би могло да бъде, трябва да бъде, но вероятно никога няма да бъде. И след това умираме. Добре дошли в света на Не-аза. Какъв ужас е това!

Всички ние сме уникални.

Human Design ни показва кои сме като уникален диференциран потенциал, който носим. Това е Наука за Диференциацията и може съвсем точно да дефинира нашия потенциал и наклонности, уменията ни и вродената ни уязвимост.

Когато откриеш кой си устроен да бъдеш, хомогенизираният свят става все по-малко привлекателен. Подтикът да имаш ‘предимство’ пред останалите остава без отговор. Живеенето на живот, съсредоточен върху това да следваш Вътрешния си Авторитет по естествен начин води към живота, който сме тук да живеем.

Вместо да бъдем несъзнателни топчета, които пружините подхвърлят наляво-надясно, започваме да ставаме съзнателни за съществените стратегии, които наистина ни служат, за да живеем собствения си живот. Това е един процес на бавно пробуждане. Сега някой може да попита „А какъв е смисълът от пробуждането?“ Повечето хора живеят заспали, а животът им бива управляван от влиянието на неутриното и планетарните транзити и други ходещи по земята спящи хора, които ги обуславят с аурите, въпросите и предпочитанията си.

Повечето хора нямат достъп до когницията си и става така, че слепите водят слепи.

Това пречи на нашия собствен уникален поток. Ние го позволяваме, незнаейки кои са истинските ни граници. Всичко, което виждаме, е оцветено от обуславянето от миналото, което сме приели като истина и от изкривеното възприятие, което държим като „наша“ истина сега. 

Следвайки Стратегията си и собствения си Авторитет, нашата собствена познавателна способност започва да функционира.

Започваме да си отваряме очите и да „виждаме“. Всеки от нас е устроен да върви по собствения си път и да вижда онова, което е тук да види. Вместо да живеем като мебел, като декор на заден план, се придвижваме към това да бъдем звездата в собствения си живот.

Превръщаме се в уникален свидетел на разгръщащите се събития, а с изминаването на времето нашето виждане става все по-широко и възприемащо. Животът става интересен и удовлетворяващ. 

Силите, които влияят негативно на живота, стават все по-малко способни да ни повлияват. Аурата ни става все по-цялостна и силна, нашият диференциран живот става нашият живот. Започваме да се отпускаме все повече, знаейки, че сме тук като въплътени свидетели, а не като гигантите от мечтите си със силата да оформяме Майата според нашите предпочитанията.

Като хора с уникален дизайн и уникални модели, започваме да се вливаме в по-големия модел на живота, който ни пасва съвършено. 

В резултат на това, че не знаеш кой си, животът е безсмислен, предвидим и неудовлетворяващ. Като свещ на вятъра, която не топли нищо, бива видяна от много малко хора и дори и да остане дълго, с нереализиран потенциал не се превръща в огън, няма истински живот и остава восъчна фигура, отлята от времето около нея.

Преди да сме готови да живеем живота си като себе си, трябва да обичаме себе си такива, каквито сме.

Пътят към това да обичаш всяко кътче от себе си и да не погребваш отречените части, лекувайки насинените си аспекти, вдъхвайки нов живот на загиналите цветя на креативността, които никога не е трябвало да бъдат забравяни, отнема време. Пътуваш все по-надълбоко от едно ниво към друго и като резултат виждаш все по-ясно и си в синхрон с диференцираната си честота.

Пробуждането е процес, който се случва като следствие от това да познаваш себе си и да се предадеш на вътрешния си водач – нещо много по-дълбоко от умствените ни фиксации. Това е едно истинско пътешествие в реален живот, който може да позволи на незнанието за това какво следва да съществува като необходима мистерия.

Колкото по-пробуден ставаш, толкова по-пробуден имаш нужда да бъдеш. Осъзнаването расте, дълбочината и мистерията се срещат в ежедневието, което ние самите оживяваме, просто живеейки като себе си.

Откритието да живееш такъв удовлетворяващ живот е смисълът да узнаеш кой си, а светът, който обитаваш, се превръща в обещаната Райска градина, която винаги е била тук.

Ричард Бомонт, директор на хюман дизайн училището за Англия, пряк ученик на Ра Уру Ху, основател на системата хюман дизайн.

Comments are closed.